Направо към съдържанието

Лъки (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Лъки.

Лъки
България
41.4676° с. ш. 23.7203° и. д.
Лъки
Област Благоевград
41.4676° с. ш. 23.7203° и. д.
Лъки
Общи данни
Население34 души[1] (15 март 2024 г.)
1,84 души/km²
Землище18 527 km²
Надм. височина829 m
Пощ. код2928
Тел. код075214
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ44464
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)

Лъ̀ки е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 52
Българи 52
Турци =
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Село Лъки се намира в планински район.

Гробищната църква „Свети Архангел Михаил“ е построена в XVI – XVII век, а „Успение Богородично“ – в 1844 година и към нея е открито килийно училище. И двата храма са обявени за паметници на културата.[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Лъки са турци и християни.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лика (Lika) е посочено като село с 81 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 230 българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лъки, село на Ю. от Неврокоп 4 часа, намира се на С. от Либяхово, лежи в долище до един незначителен приток от Карасу. Жителите си поминуват с въглярство, което упражняват на чужбина, на Нигритско, Солунско и по Халкидическия полуостров. Минуват лете по Солунско за жетва и коситба. Къщи 76. Говори се, че това число не могло и не може да се увеличи: ако нарасте до това число къщи, захваща да измира и спада тогаз до минимум 65 къщи. Българска църква.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Лика като село с 63 български и 18 турски къщи.[7]

Родени в Лъки
  • Георги Попгеоргиев (1888 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП
  • Георги Япов (около 1865 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
  • Иван Богатинов (Богатин войвода) (1814 – 1891), български революционер, хайдушки войвода
  • Иван Крънчев (? – 1923), български революционер, убит по заповед на Стоян Филипов от ВМРО при междуособиците в революционното движение[8]
  • Иван Николов, свещеник в родното си село през първата половина на XIX век, ктитор на църквата „Успение Богородично“ в селото[9]
  • Илия Геров (1890 – 1925), български комунист
  • Тома Ковачев (? – 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО след Деветоюнския преврат[8]
  • Тома Малечков (1921 – 1996), юрист и секретар на Иван Михайлов
Починали в Лъки
  • Николов, Илия, „Стенописи от средновековен храм „Св. Архангели", с. Лъки. (Аварийни консервационно-реставрационни решения. Трансфер)”, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 367 – 380.
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 520.
  4. [Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  8. а б Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 472.